История na HTML

Хронология на версиите на HTML

От първоначалната идея за прост език за документи до мощна платформа за приложения – HTML преминава през няколко ключови версии и експерименти.

Версия	Период / година	Основни характеристики	Роля в историята
Ранни HTML чернови	1989–1991	Първи експериментални тагове, хипертекстови връзки, заглавия, списъци.	Вътрешни документи в CERN, без официален стандарт.
HTML 1.0	1991–1993	Много ограничен набор от тагове; основно текст и линкове.	Първото публично описание на HTML, но неформална спецификация.
HTML 2.0	1995	Форми, по-стабилен набор елементи, дефиниран като RFC 1866.	Първият официално стандартизиран HTML.
HTML 3.0	1995–1997 (чернова)	Опит за добавяне на сложни таблици, математическа нотация и др.	Твърде амбициозен, никога не става официален стандарт.
HTML 3.2	1997	Таблици, `<font>`, вградени обекти, подравняване.	Първата W3C Recommendation за HTML, отразяваща реалния уеб тогава.
HTML 4.0 / 4.01	1997–1999	Семантични елементи, по-добра структура, интеграция с CSS, i18n.	Класическият HTML, разделен на Strict/Transitional/Frameset.
XHTML 1.0 / 1.1	2000–2001	HTML 4.01, формулиран като XML – строги синтактични правила.	Опит HTML да стане “по-чист” и машинно четим.
XHTML 2.0	2002–2009 (чернова, прекратена)	Несъвместими промени, без обратно съвместимост.	В крайна сметка проектът е прекратен в полза на HTML5.
HTML5	≈2004–2014	Видео, аудио, canvas, API-та, нови семантични тагове (`<header>`, `<article>` и др.).	Превръща HTML в платформа за приложения, не само за документи.
HTML5.1 / 5.2	2016–2017	Фини доработки, нови елементи като `<dialog>`, изчистване на остарели части.	Преходен етап към модел на “жив стандарт”.
HTML Living Standard	2011–днес	Една постоянно актуализирана спецификация, без версии.	Поддържана от WHATWG, съвместна база с W3C.

1. Предистория: хипертекст и CERN (преди HTML)

Идеята за хипертекст не започва с HTML. През 60-те години Ted Nelson въвежда термина “hypertext”, а различни изследователи експериментират с нелинейни, свързани документи. Истинският пробив обаче идва в края на 80-те години в CERN.

1989: Tim Berners-Lee предлага проект за система за управление на информацията, базирана на хипертекст.
1990–1991: Създават се първият сървър (CERN httpd), първият браузър (WorldWideWeb) и първите HTML документи.
Ранни тагове: заглавия <h1>–<h6>, параграфи <p>, линкове <a>, списъци и др.

Важно: Първите версии на HTML не са официални стандарти – те са работни чернови, споделяни в рамките на CERN и в ранната мрежа.

2. HTML 1.0 и 2.0: първи опит за стандартизация

HTML 1.0 често се споменава като “първата версия”, но реално тя е сбор от ранни чернови и практики. Истинската стандартизация започва с HTML 2.0 през 1995 г.

HTML 1.0 (неформална фаза)

Много ограничен набор от тагове.
Няма официален стандарт – само документи и примерен код.
Фокус върху показване на научни текстове и връзки между тях.

Използван основно в академични среди и в CERN.

HTML 2.0 (1995)

Първи формален стандарт за HTML.
Въвежда форми: <form>, <input>, <textarea>, <select>.
Кодифицира практиките от ранния уеб в официален документ.

Поставя стабилна основа за уеб формуляри и взаимодействие с потребителя.

3. HTML 3.0 и 3.2: амбиции, компромиси и синхрон с браузърите

С нарастването на популярността на уеба се появява нужда от по-богато форматиране – таблици, по-сложни оформления, графика. Това води до HTML 3.0 и по-късно HTML 3.2.

HTML 3.0: амбициозна чернова с таблици, математическа нотация, по-сложни оформления. Оказва се прекалено сложна и не стига до официален стандарт.
HTML 3.2 (1997): първата Recommendation на W3C за HTML. Включва реално използвани по това време елементи – таблици, <font>, <center>, вградени обекти.

HTML 3.2 отразява по-скоро това, което браузърите вече поддържат, отколкото чист, идеален дизайн на езика.

4. HTML 4.0 и 4.01: семантика, CSS и разделяне на съдържание от оформление

HTML 4.0 (1997) и ревизията HTML 4.01 (1999) са ключов завой в историята на езика. Те въвеждат идеята, че HTML трябва да описва структура и смисъл, а презентацията да се прехвърли към CSS.

Основни новости в HTML 4.x

По-добра поддръжка на международни езици и кодировки.
Елементи за по-ясна структура – <thead>, <tbody>, <tfoot>.
Подготовка за работа с CSS – стиловете се изваждат от HTML.
Подобрения за достъпност и формуляри.

Три DTD варианта

Strict: без презентационни тагове, насърчава чист HTML + CSS.
Transitional: компромис, позволява стари презентационни тагове.
Frameset: за страници, базирани на <frameset>.

HTML 4.01 остава за дълго време “класическият” HTML, който мнозина още познават.

5. XHTML: опитът HTML да стане XML

В началото на 2000-те W3C решава да насочи развитието към XML-базиран уеб. Така се появява XHTML – HTML 4.01, формулиран като XML приложение.

XHTML 1.0 и 1.1

Всички тагове са с малки букви.
Всички елементи трябва да са коректно затворени (вкл. <img />).
Атрибутите са винаги в кавички.
Документът трябва да е “well-formed” XML.

XHTML 2.0 и проблемите

Предвижда несъвместими промени спрямо съществуващия уеб.
Браузърите и разработчиците продължават да използват HTML 4.x и “tag soup”.
Проектът постепенно губи инерция и в крайна сметка е прекратен.

Опитът да се наложи строго XML мислене върху реалния уеб се оказва прекалено далеч от практиката.

6. WHATWG и HTML5: уебът като платформа за приложения

Докато фокусът на W3C е върху XHTML 2.0, разработчиците и браузърите започват да експериментират с нови възможности – богати уеб приложения, мултимедия, офлайн работа. Това води до създаването на WHATWG през 2004 г. – група, фокусирана върху практично развитие на HTML и свързаните спецификации.

Какво е WHATWG?

Web Hypertext Application Technology Working Group.
Инициран от разработчици от Apple, Mozilla, Opera и по-късно Google.
Целта – HTML да се развива в синхрон с реалните нужди на уеба.

WHATWG въвежда концепцията за “Living Standard” – спецификация без фиксирани версии, която се актуализира постоянно.

HTML5 – ключови нововъведения

Нови семантични тагове: <header>, <footer>, <section>, <nav>, <article>.
Мултимедия без плъгини: <audio>, <video>.
Графика и игри: <canvas>.
Форми с нови типове полета: email, number, date, range и др.
API-та: Web Storage, Web Workers, истории на браузъра и др.

През 2014 г. HTML5 е публикуван като W3C Recommendation – символичен момент, който отбелязва приемането му като новата “голяма версия” на HTML.

7. HTML като “Living Standard”: съвместна работа на W3C и WHATWG

След HTML5 стана ясно, че цикълът “голяма версия през няколко години” не е достатъчно бърз за динамиката на уеба. Затова WHATWG поддържа HTML Living Standard – документ, който постоянно се актуализира с малки, но чести промени.

Без номера на версии: вместо HTML6, 7 и т.н., имаме една текуща спецификация.
Постоянни подобрения: корекции, нови атрибути, дребни нови елементи се добавят постепенно.
Съвместно развитие: от 2019 г. W3C и WHATWG работят по единна версия на HTML и DOM.

Днес: “HTML5” в разговорен смисъл често просто означава “съвременен HTML”, но официално езикът се описва от HTML Living Standard.

8. Как се промени ролята на HTML през годините

HTML не е само набор от тагове – той отразява как мислим за уеба: от статични документи към динамични приложения.

Етап 1: Документен уеб

Единствен фокус – текст и линкове.
HTML 1.0–2.0.
Научни и академични страници.

Етап 2: Презентационен уеб

Много оформление директно в HTML: <font>, <center>, таблици за layout.
HTML 3.2 и частично 4.0.
Борба на браузърите за нови “ефекти”.

Етап 3: Семантичен и приложен уеб

Чист HTML за структура и смисъл.
CSS за оформление, JS за поведение.
HTML5 + API-та превръщат уеба в платформа за приложения.

9. Често задавани въпроси (FAQ) за историята на HTML

Формално, днес говорим за HTML Living Standard, а не за HTML6, 7 и т.н. Тактически все още се използва терминът “HTML5” за да се обозначи съвременният HTML с новите семантични елементи и API-та, но официалната спецификация вече е една жива, постоянно актуализирана версия.

WHATWG поддържа HTML Living Standard и задава текущото поведение на HTML и DOM в браузърите. W3C исторически публикуваше свои версии на HTML (напр. HTML4, HTML5 Recommendation).

От 2019 г. насам двете организации официално си сътрудничат и се фокусират върху единна спецификация, базирана на работата в WHATWG. Така се избягва разминаване между стандартите.

XHTML 1.0 още се среща в стари проекти и е валиден, но не е посоката, в която се развива уебът. XHTML 2.0 беше изоставен. За нови проекти се препоръчва използване на съвременен HTML (HTML5 / Living Standard) с нормален HTML синтаксис, добри семантични практики и комбинация с CSS и JavaScript.

Милиарди страници са създадени по време на ерата на HTML 3.2 и ранния HTML 4, когато презентационните тагове са били стандартна практика. Браузърите продължават да ги поддържат заради обратна съвместимост. В съвременен HTML тези тагове са обезкуражени (obsolete) и трябва да се заменят с CSS.

10. Заключение: HTML като гръбнак на уеба

Историята на HTML е история за баланс между идеалния дизайн и реалния уеб – между чисти модели (XHTML, строг HTML4) и хаоса на милиарди страници и различни браузъри. От ранните експерименти в CERN до Living Standard днес, HTML успява да остане в сърцето на уеба, адаптирайки се към:

нови устройства (телефони, таблети, ТВ, часовници);
нови форми на съдържание (видео, интерактивни приложения, 3D);
изисквания за сигурност, достъпност и поверителност;
очакванията на разработчици, дизайнери и потребители.

Колкото и да се променя уеб екосистемата, HTML остава общият език, чрез който браузърите разбират структурата и смисъла на съдържанието.

История на HTML: от CERN до съвременния уеб